Централен офис
(02) 9602 400
Търговски отдел
(02) 9602 300
Склад
(02) 9602 377

Петър Иванов пред "Капитал Daily": "Трябва да направим България по-привлекателна за IT специалистите"

Новини / Петър Иванов пред

Петър Иванов, собственикът на "Солитрон България" ООД даде интервю пред вестник "Капитал Daily", което може да прочетете по-долу.

Как се развива IT индустрията и какви са нейните възможности според БАИТ?

- Бизнесът се развива положително, а основни затруднения срещаме при отношенията между индустрията и държавата. Говорих с доста външни хора и те твърдят, че остават с впечатлението, че технологиите в България са малко като пришити. Тоест не се прави вътрешно осъзнато, а просто се изпълняват проекти, които се слагат в определена система, без значение откъде идва финансирането. След глобалната криза от 2008 г. бизнесът се обърна към IT решенията, за да се подобри ефективността на компаниите. Тази световна тенденция стигна и до България.

До момента, в който изведнъж се появява европейската програма за технологична модернизация (оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност") от новия програмен период, в който реално не са включени финансиране на проекти за ERP и CRM системи, както и хардуер. Водихме доста разговори по темата и чухме всякакви аргументи. Включително и че забраната идва от Брюксел, което не е така. Или че софтуерът е разход за услуга, който не може да се финансира по програмата. Съжалявам, но софтуерът е нематериален дълготраен актив – той е инвестиция. Естествено при един проект за внедряване на ERP система е нормално да има услуги и разходи, но те могат да се запишат допълнително като такива в проекта. Тоест и това твърдение се оказа невярно. Друг аргумент е, че трябва да се финансира технологично производство. Но ако вземем скъпа специализирана машина, без съответния софтуер за управление, тя няма да може да се ползва максимално ефективно. Защото без ERP няма да има правилно разпределение на наличните ресурси за производство. Вместо това се прави отделна линия (с недостатъчен ресурс) за финансиране на ERP и CRM, което може да доведе до разработване на два отделни проекта – за машини и за софтуер. Съответно може да има разминавания в разработените системи.

Проучвали сте дали има подобен проблем в другите страни от ЕС?


- Не съм на 100% сигурен, но от разгледаните от мен практики не съм срещал подобно решение да се дели процесът. Освен това ако съвсем сляпо тръгнем да прилагаме изискванията на ЕС в България, без да се съобразим с местната действителност, може да се получи обратен ефект. Защото, ако вкараме програми в неефективно законодателство, винаги ще се намери някой, който да се възползва нечестно от тях.

Смятате, че това дава предпоставки за заобикаляне ли?


- Да. Липсата на контрол върху дадени правила и програми дава предпоставки те да бъдат заобикаляни. Като пример е прекрасното европейски изискване да се даде достъп на хора с увреждания до повече бизнес. Което, въведено в българския ЗОП и без съответния контрол, води дотук, че доста IT компании просто са принудени от обстоятелствата да създадат паралелни компании. В тях обикновено фигурира собственикът на дружеството първоизточник и човек с определено увреждане. Новата фирма започва да взима обществени поръчки, защото в закона са дадени преференции за подобен тип предприятия при кандидатстване. Така се печелят търгове с тежка технологична дейност, като подизпълнител е съответното IT дружество с необходимия ресурс, персонал и сертификати, а победителят – фирмата, регистрирана с човек с увреждания. Това е тежко манипулиране на една добра идея и никой не може да спре този процес. Което не е добре и за възложителя, защото при подобно изкуствено предимство се вдига крайната цена на поръчката.


Кои са другите предизвикателства на IT индустрията?

- Друго предизвикателство е вдигането на максималния осигурителен праг. Според предишното правителство тази мярка ще се отрази само на ограничен брой висши ръководни кадри. Това не е вярно и удря доста силно IT индустрията, защото в нея основният ресурс са високоплатени специалисти. Не е тайна, че в бранша, особено при софтуерните компании, заплащането е на или над максималния осигурителен праг. Всяко едно негово вдигане се отразява негативно на технологичния бизнес и повишава разходите за заплати. Това е проблем за нас, който, комбиниран със съществуващия прегрял пазар на труда за IT кадри, води до повишаване цената за работа тук и прави компаниите по-малко конкурентни в битката за клиенти по света. Защото ние се конкурираме с фирми от Източна Европа или Азия, а не с тези от Западна Европа.

Липсват ужасяващо много кадри и оценките са, че ако чудодейно се намерят 20 хил. човека, които да почнат да работят в IT сектора, това би позволило на компаниите от бранша да вдигнат БВП с поне 2 пр. пункта. Това ще бъде добавен растеж и няма да се взима от други икономически сегменти. Също така новите поръчки ще са главно за износ, защото IT секторът работи основно за такива клиенти. За целта трябва много сериозна подкрепа от държавата, не че не получаваме такава – темата със сините карти е една положителна посока, но тази за образователната реформа е друга. При втората нещата вървят значително по-бавно.

Имате ли данни как се развива IT индустрията през годината и на какво се дължи растежът?


- Данни за растежа нямам. Не съм видял да има консолидирана информация за цялата IT индустрия. Категорично това, което се вижда, е, че хардуерният пазар е в застой. Развиват се софтуерният пазар и IT аутсорсингът. И двата са основно експортно ориентирани дейности. Това е абсолютно смислено и трябва такива компании да бъдат подпомагани. Освен това IT пазарът на труда е изключително мобилен. Без да се преселите да живеете в Германия, вие можете да работите за германска компания без проблеми. Но и самият IT бизнес е също толкова мобилен и ако не позволяваме на фирмите в страната да се развиват, те също ще могат да се преместят на друго място. Така че трябва да направим страната по-привлекателна за IT специалистите.

Независимо от мобилността на IT компаниите все пак отнема доста време, докато се преместят. На новите фирми, които навлязоха през последната година, ще им отнеме поне две години, докато постигнат някакъв приемлив мащаб и подготвка на служителите. Това не е ли също фактор?


- Аз съм съгласен с това. Но ако българските компании не видят някакво облекчение на пазара на труда в следващите три години и ако дефицитът на кадри продължи, бизнесът ще е в застой, а заплатите ще се вдигат. Тогава фирмите ще започнат да мислят за алтернативи. Вярно, отнема време, но то е несъпоставимо с другите индустрии, при които преместването на производството изисква много повече години. Срокът от година, година и половина е напълно достатъчен за една IT компания да се установи на ново място.

Навлизането на нови компании от сектора не е ли все пак положителен сигнал за индустрията и ситуацията в България?


- Нека разделим средата на законодателна и бизнес. Първата не влияе толкова на тези от IT компаниите, които са ориентирани към износ и преобладават в сектора. Тези дружества показаха, че са абсолютно независими от развитието на процесите в страната, след като по време на финансовата криза отбелязаха може би най-голям ръст. Като изключим тези два фактора, остава работната ръка. Там имаме големи предимства, защото сме създали традиции в подготовката на кадри още от времето на социализма, но трябва да има фокус върху този процес и той да се подпомогне и надгради. Доказателство за липсата на достатъчно подготвени специалисти е наличието на толкова академии и форми за подготовка на кадри, инициирани от големите компании. Дефицитът стимулира фирмите сами да си търсят решение на проблема. При тях отиват младежи, които са завършили съвсем различни специалности, но някои от тях стават брилянтни програмисти и дори шефове на екипи. Което ни навежда на мисълта, че има нещо леко сбъркано в образованието в България. Средата за IT е много добра в страната заради добрия човешки потенциал, но той трябва да се развива. Държавата трябва да припознае сектора за стратегически. Не говорим дори за пари, защото подготовката на един IT специалист не е толкова скъпа спрямо други професии, а става дума за дългосрочни стратегии.

Как се отрази навлизането на новите играчи от Източна Европа на България и сектора?


- Навлизането на такива големи компании кара всички останали да работят по-ефективно, което пък ги прави по-устойчиви на различни фактори. Има и отрицателни отражения, които са в две посоки. Едното е очаквано прегряване на пазара на труда, тъй като новата компания си осигурява персонал от останалите фирми. Второто е свързано с държавната политика по привличане на инвеститори. Когато на една IT компания й се даде инвеститорски клас А и тя получи право на една или две години да плаща намалени осигуровки (понеже разходите на компаниите в бранша са от 80 до 90% за служители), компанията може да си позволи за този срок да предлага дъмпингови цени. Получава се едно преразпределение на пазара, при това държавно стимулирано. Ако се правят много сериозни материални инвестиции като закупуване на машини и оборудване, тогава такава инвестиционна стратегия е оправдана. Но IT компаниите нямат какво да инвестират. Компютрите не се броят за голяма или за дългосрочна инвестиция.

Защо вносът на чужденци и сините карти е приоритетна тема за IT индустрията?


- Липсват между 20 и 40 хил. специалисти в IT сектора. Ако искаме бързи решения, което е единственият вариант, това значи сини карти. Важно е да се подчертае, че синята карта е инструмент за внасяне само на висококвалифицирани специалисти. Работа на държавата е те да се използват за внасяне на хора в сектори, където ги няма, а не в други, където това само би довело до натиск върху заплатите. Затова целта ни е максимално да опростим и олекотим процедурата. В Германия за четири седмици се вади синя карта - тук е от пет до осем месеца. До момента се опрости началото на процеса. Досега се искаше първо шестседмично пазарно проучване, в което няма смисъл, сега ще го правим веднъж на година. Очакваме да се регламентира общият срок за целия процес, да бъде записан в нормативен акт и той да се спазва.

Постигате ли напредък в желанието си за реформа на образователната система?


- Висшите училища още нямат готовност за реформиране или дори за увеличение на учебните места в технологичните специалности. Броят деца в момента е ограничен ресурс. Ние трябва много ясно на държавно ниво да направим приоритизация и да погледнем реално дали и как можем да извадим необходимия брой специалисти. Трябва план. Но университетите би трябвало да получават приоритетно финансиране за определени специалности.


В средното образование проблемът е още по-голям. Вървим след вълната и има сериозно неразбиране по отношение на информационните технологии. Това определено не трябва да се разбира като обучение за работа с Exel и Word и базови програми, а като интегриране на IT в цялостния процес на образование. БАИТ се обединява около идеята за електронните умения - идеята е да се учат децата как в новия свят да използват максимално добре технологиите. Учениците трябва да бъдат стимулирани да използват иновациите в процеса на работа и учене. Трябва да се заложи и на предмета информатика - там се развива мислене в алгоритми, програмиране, програмни продукти, бази данни и т.н.

Защо е важно да създадем IT кадри?


- Ясно е, че кадрите липсват и все повече ще липсват и е необходимо да започне да се създават. И то не само на парче от частните компании, а централно. След като IT индустрията може да се превърне в двигател за икономиката и да увеличи БВП, трябва да мислим в тази посока. Не е вариант да се отварят старите заводи, трябва да се помисли за нови варианти и това е един от тях. При това в сектора заплащането е много високо не само защото има дефицит.
Тези хора вдигат както икономиката, така и стандарта на живот благодарение на доброто заплащане. В момента 1% от всички работещи са заети в IT сектора и произвеждат 4% от БВП. Ако ги направим 2 - 3% и смятайки всички хора около тези заети, те ще вдигнат стандарта на живот на 10% от населението.

Сравни